Архитектурните символи на Видин
Архитектурните символи на Видин, вплетени в хилядолетната история на дунавския град
Видин, един от най-старите и значими градове по поречието на Дунав, впечатлява с богато културно наследство и уникални архитектурни паметници. Вплетени в хилядолетната му история, те разказват за славните времена на този дунавски град и предлагат на съвременните посетители поглед към миналото чрез своите неповторими архитектурни форми и историческа значимост. Сред тях се открояват величественият замък “Баба Вида”, културният център “Жул Паскин” и много други обекти, които формират облика на града и привличат интереса на туристи и културолози от цял свят.
Гордо и с величествена осанка се издига на дунавския бряг средновековният замък „Баба Вида“- безспорния символ на Видин. Мълчалив свидетел на всички съдбоносни превратности в хилядолетната история на града.Единственото напълно запазено отбранително съоръжение в България, заслужило да бъде архитектурна забележителност, предлага уникално съчетание от каменни бастиони и кули, многобройни бойници и помещения с различни размери и предназначение. Една част от основите на „Баба Вида“ са разположени върху римската крепост „Бонония“, следващия строителен период е от епохата на Българското средновековие – втората половина на Х в., следван от османски такъв.
Средновековният замък предлага неповторима атмосфера и е място на много културни събития, заради своя естествен декор.
Видин притежава укрепителна система, която няма аналог в страната. Построена е в края на ХVII в. и началото на ХVIII в. Част от нея са портите, като главната наречена Стамбол капия е разположена в центъра на града днес и се явява като своеобразен „разделител“ между старата част на Видин, наречена „Кале“ и новата. Тя е със запазени двукрили врати от дъбови греди, обковани с желязо, които допълнително подсилват монументалността на Главната портата.
През 1936 г. върху южния вход на Стамбол капия е поставено релефното изображение на герба на Видин, той изобразява всичко характерно за дунавския град.
Сградата на музей „Кръстата казарма“, намираща се в старата част на града впечатлява със своята архитектура, чийто план е във формата на равнораменен кръст. Построена е по поръчка на видинския управител Осман Пазвантоглу през 1801г., предназначението ѝ е било за казарма. Разпределението и пространствената композиция е оригинална и се предполага наличие на чуждо строително влияние. Входовете са четири и са разположени в ъглите, така са обособени четири самостоятелни вътрешни двора.
В музея днес могат да се разгледат различни изложби, пресъздаващи бита на населението от Видинския край, практикуваните занаяти, промишленото производство и различни гостуващи изложби. Всичко това оправдава интереса към тази историческа забележителност.
Първата театрална сграда в България е построена във Видин, обърната с лице към Голямата европейска река. Строителството ѝ започва през 1890 г. С голямо тържество населението на града посреща 1891 г. на площада пред изградения културен дом.
Името на архитекта е неизвестен, но делото му е впечатляващо, видинският театър е имал стъклен покрив над сцената, капацитетът на салона е бил 480 места, имало е „царска ложа“.
Вече 133 г. се вдига и спуска завесата на театъра, който е един от културните символи на града и гордо посреща жадните за изкуство жители и гости на Видин.
Синагога във Видин е построена през 1894 г. и е втора по големина в България след Софийската. По своя архитектурен стил наподобява на тази в Будапеща. Вътрешният интериор е впечатлявал с колорит и употреба на древноеврейски символи. Четирите кули, разположени над покрива в четирите ъгъла, придават на сградата внушителност и монументалност.
След реставрация е превърната в туристически обект „Културен център “Жул Паскин”. В залата на сградата е разположена експозиция, която разказва за историята на културния паметник и за еврейската общност в дунавския град. Втората част на експозицията обръща внимание на живота и творчеството на родения във Видин Юлиус Пинкас, известен с артистичното име Жул Паскин. Той се налага в света на изобразителното изкуство като голям френски художник. Залата на Културния център е подходяща за провеждане на различни събития: научни конференции, семинари, изложби, дискусионни форуми.