Средновековие
Замъкът е разположен в северната част на гр. Видин, на брега на река Дунав, и е известен с името “Бабини Видини кули” или “Баба Вида”. Според легендата Вида била най-голямата дъщеря на български болярин с обширни владения. Поучена от неуспешните бракове на сестрите си – Кула и Гъмза, тя отхвърлила всички предложения за женитба, изградила непристъпен замък и прекарала в него целия си живот. В действителност легендата за миналото на замъка е тясно свързана с неспокойните векове на феодална България. Това е едно от най-запазените средновековни отбранителни съоръжения в България, изградено върху останки от крепостни стени на античната Бонония. Българското строителство на замъка започва през втората половина на X век, а основният му градеж се отнася към епохата на Второто българско царство (края на XII-XIV в.).
Крепостта заема площ 9.5 дка заедно със заобикалящия я ров, който в миналото се пълнел с вода от река Дунав, а мостът бил подвижен. Състои се от вътрешен крепостен пояс във формата на неправилен четириъгълник с девет ъглови и междинни кули. Стените и кулите завършвали с бойници. По-късно е изграден външният крепостен пояс с входната кула.
Жилищната част на замъка заемала вътрешния пояс с изглед към централния двор. Разкрити са основи на църква тип параклис от XIII-XIV век. В крепостта е живял и последният български средновековен цар Иван Срацимир.
От края на XVII до началото на XIX в. тя е приспособена за огнестрелно оръжие. За нуждите на турската войска на мястото на разрушената жилищно-стопанска част са построени засводени каменни помещения, използвани като складове за боеприпаси и храни, караулни помещения и затвор.
В периода след Освобождението замъкът е предоставен на военните власти и достъпът до него е ограничен.
От 1956 до 1962 г. се провеждат първите археологически проучвания, при които се установяват културни пластове от римската, византийската, раннобългарската, къснобългарската и османската епоха. От 1958 г. замъкът е отворен за посещения, като в него е устроен и музей, а през 1964 г. е обявен за паметник на културата с национално значение.
В “Баба Вида” се намира летният театър на Видин (350 места), в който се провеждат традиционните Видински театрални дни.
Съхраненият през вековете замък предоставя чудесни възможности за културна дейност – заснемане на филми, представяне на театрални постановки, художествени изложби, концерти, рецитали и др.
Посещението на замъка е незабравимо преживяване за всеки български и чуждестранен гост на старопрестолния град Видин.
Крепостна система „Калето“ – изградена по т.нар. Бобанова система по проект на френски и полски инженери на турска служба. Днес за състоянието й съдим както по запазената част, така и от две карти от началото на XVIII век. Едната е дело на австриеца Йохан Отингер, а другата на неизвестен автор.
Крепостните й стени заобикалят в полукръг целия тогавашен град Видин с диаметър 1 800м. Външната стена освен, че изпълнявала защитна функция, пазела града и от наводнение.
Откъм Дунав крепостта имала пет порти /капии/- Аралък, Топ, Сарай, Телеграф и Сюргюн /първата и последната са зазидани/ към нея принадлежат четири капии- Стамбол, Пазар /Лонджа/, Еничар/Боклук/ и Флорентин и ров, широк 18 м. и дълбок 5-6 м.
Откъм сушата „Калето” се намира в градска среда, а откъм Дунав граничи с парка.
