Други обекти
Хотел Поща на Петър Гузелски
Строен около 1895-1896 г. по проект на арх. Никола Нешов. Интерес представлява главната фасада с голям проход в средата. Обявена за паметник на културата през 1975 г.
Театър Вида
На входа на крайдунавския парк се намира театър Вида. Двуетажната сграда е построена през 1891 г. с дарения по идея на местната интелигенция. Изградена по подобие на операта във Виена, тя е първата сграда в свободна България, предназначена специално за драматичен театър. Главната фасада следва традицията на възрожденската архитектура. До основното си преустройство през 1947 г. има партер, ложи и галерия, а в средата на покрива квадратна надстройка с по четири прозореца, за да прониква светлина над сцената. Галерията и надстройката са премахнати.
„Окованата Македонка“
Построена около 1900 г. за Пунчо Стоянов – търговец, преселник от Македония. Сградата е архитектурен паметник, елемент от групов паметник на културата. Изградена на два етажа, на първия са разположени дюкяните, а втория е бил жилищна площ. По желание на Пунчо Стоянов на фронтонната част е вписана статуя на млада жена, окована с верига, заобиколена от два лъва. Смята се, че това е персонифицираната представа за останалата след Освобождението на България под османска власт Македония.
„Къщата с куклите“
Къщата на Ангел Юванов – занаятчия от Видин е проектирана от Тома Върхота и построена през 1890 година. Видинчани нарекли къщата с това име заради четирите изправени женски фигури, поставени на главния корниз на предната и задната фасада. Фигурите са изработени в стила на старогръцките музи – покровителки на изкуствата и науката, но се отличават от класическите образци и не са тяхно копие. На предната фасада една от двете „кукли“ държи свитък с план на сграда в едната ръка, а в другата чертожен инструмент и вероятно според замисъла на автора е нещо като муза на строителството. Дясната пък е изобразена с чук в едната ръка и изваяна от камък женска глава в другата. И двете фигури нямат аналог в античната митология и може би са свързани с професията на стопанина на къщата. На задната фасада женските фигури са с лира и лавров венец. Къщата е обявена за паметник на културата през 1975 г.
Къщата на Челеби Пизанти
Първоначално къщата е построена за Соломон Белиозев, който през 1922 г. я продава на семейство Челеби и Вентура Пизанти. Сградата е със жилищно-търговско предназначение, а на фасадата има барелеф с образа на Нора Пизанти. Видинчани разказват, че сградата е дарена за родилен дом, който да носи името на Нора Пизанти. Няколко поколения видинчани са родени в нея, а когато става тясна за нуждите на разрастващия се град е превърната в детска консултация. В памет на Нора Пизанти семейството прави още едно дарение – парк „Нора Пизанти“, изграден върху 200 декара земя през 1937 г.
Дневен приют за крайно бедни деца „Желязко Попниколов“
Още един паметник на културата е къщата, построена с лични средства на митрополит Неофит в памет на покойния му син Желязко Попниколов през 1939 г. от арх. Илия Попов. По волята на дарителя социалното заведение се нарича „Дневен приют за крайно бедни деца Желязко Попниколов“ и е замислено да служи като дневна забавачка за 70-90 деца до 7 годишна възраст.
Къщата на хаджи Иван Вълчев
Една от най-красивите стари видински къщи е тази на хаджи Иван Вълчев на площад „Ташкюприя“. Собственикът на къщата я построява в памет на синовете си, загинали във войните 1912-1918 г. Обявена е за паметник на културата.
