Регионален исторически музей Видин

Издигната величествено на самия бряг на река Дунав, в северната част на Видин, Крепост Баба Вида е не просто исторически обект, а жива легенда, вплела в камъните си векове история, битки и човешки съдби. В народното предание тя е позната като „Бабини Видини кули“. Легендата разказва за болярската дъщеря Вида, която, поучена от нещастните бракове на сестрите си Кула и Гъмза, избрала свободата и властта. Тя изградила непристъпна крепост и посветила живота си на нейното опазване – символ на сила, независимост и мъдрост.

Зад този разказ стои реалната история на едно от най-добре запазените средновековни отбранителни съоръжения в България. Крепостта е издигната върху основите на античната Бонония, а българското ѝ строителство започва през втората половина на X век. Най-значимият ѝ облик се оформя през епохата на Второто българско царство (края на XII – XIV в.), когато Видин се утвърждава като важен политически и военен център.

С площ от 9,5 декара, заедно със заобикалящия я ров, който някога се е пълнел с води от р. Дунав, крепостта е била истински непревземаема. Достъпът до нея се е осъществявал чрез подвижен мост, а отбранителната система включва вътрешен крепостен пояс с форма на неправилен четириъгълник, укрепен с девет мощни кули. По-късно е изграден и външен крепостен пояс, който допълнително засилва защитата.

Във вътрешния двор някога се е намирала жилищната част на крепостта, откъдето се е откривала гледка към целия комплекс. Археолозите разкриват основите на параклис от XIII–XIV век, а тук е живял и последният български средновековен владетел – цар Иван Срацимир. Присъствието му превръща крепостта в едно от последните огнища на българската държавност през Средновековието.

През османския период, от края на XVII до началото на XIX век, крепостта е приспособена за използване на огнестрелно оръжие. Каменните зали са превърнати в складове за боеприпаси и храни, караулни помещения и затвор – нова роля, която променя, но не заличава отбранителния ѝ характер.

След Освобождението крепостта дълго време е военен обект с ограничен достъп. Археологическите проучвания през 1956–1962 г. разкриват културни пластове от римската, византийската, българската и османската епоха. От 1958 г. тя отваря врати за посетители, а през 1964 г. е обявена за паметник на културата с национално значение.

Днес крепостта „Баба Вида“ е едно от най-оживените културни пространства във Видин. Средновековните стени се превръщат в естествен декор за театър, музика, изложби и кино продукции.

Посещението на крепостта не е просто разходка сред старинни камъни – то е пътешествие през вековете, среща с легенди, владетели и войни, и едно от най-силните и запомнящи се преживявания за всеки гост на старопрестолния град Видин.