Църковна архитектура
През XVII в. е построен първият храм с името „Св.вмчк Димитър Солунски“, който бил с дървесна конструкция и в него било обявено откъсването на Видинската митрополия от Цариградската патриаршия. На 9 декември 1884 г. било взето решение за строеж на нова църква, през 1889 г. храмът е разрушен. Първата литургия в новия катедрален храм „Св.вмчк Димитър Солунски“ е отслужена на 26 октомври 1900 г., а през 1926 г. след като е завършена работата по вътрешната украса е тържествено осветен от видинския митрополит Неофит. Катедралната църква „Св.вмчк Димитър Солунски“ е втората по големина в България и е обявена за архитектурно-строителна културна ценност от национално значение през 1975 г.
В комплекса от сгради до палатата на Видинската митрополия са включени изографисаните при митрополит Софроний през 1646 г. църкви „Св. Панталеймон“, строена 1634 г. и „Св. Петка“. Църквата „Св. Николай“ е построена през 1926 г. по проект на арх. Коста Николов.
Представител на типичната ориенталска архитектура е Джамията на Осман Пазвантоглу – масивна, градена от камък сграда, обявена за архитектурно-строителна културна ценност от национално значение през 1964 г., а от 1975 г. обявена за художествена ценност
Еврейската Синагога, макар и полуразрушена, впечатлява със своите размери и красота. Построена е през 1894 г. с дарения, през 1975 г. е обявена за архитектурно-строителна културна ценност от национално значение.
Църква “Св. Петка” е еднокорабна, полувкопана в земята, с полуцилиндричен свод под двускатен покрив.Има широка и леко издължена абсида и малък, слабо осветен притвор с вход от южната страна. Стените й са от каменна зидария, а под покрива минава зъбчат корниз от камък и четири реда тухли.
Църквата „Св. Петка” се намира в кв. Калето срещу Кръстатата казарма и в близост до крайдунавския парк.
